Социална фобия

На всеки е позната тревогата, вълнението, несигурността в различни социални ситуации, свързани с обучаване и носещи "опасност" човек да бъде преценяван, сравняван, избиран... Социалната тревожност е свързана с огромното старание да направим добро впечатление и ужасна несигурност да не бъдем отхвърлени. Такива страхове могат да предхождат с дни и часове самото събитие и да са свързани с интензивни телесни прояви /изпотяване, сковаване, подкосяване на краката, треперене на ръцете и гласа, изчервяване и др./, които се проявяват в самата проблемна ситуация, а често и само при мисълта за нея. Тези преживявания карат хората да се опитват по всякакъв начин да избягват участието си в ситуации будещи страха от отхвърляне. Именно тогава говорим за социална фобия.
Не всички хора със симптоми на социална фобия имат едни и същи страхове. Някои се страхуват, че ще ги помислят за грозни или не добре облечени, други смятат, че ще изглеждат глупави, срамежливи и непохватни в очите на околните, а трети са убедени, че другите само ги дебнат да се провалят в дадена социална ситуация, за да може да им се подиграват след това. Но като цяло страдащите от социална фобия предполагат негативно мнение за себе си от страна на околните. Част от тях се страхуват от последствията, свързани със социални контакти и социално участие въобще, а за други е по-важно представата им за собствена значимост да съвпада с мнението на околните.
Социалното тревожно разстройство може да доведе до ниска самооценка и ниско самочувствие, негативни мисли, депресия.
Социалните фобии спадат към тревожните разстройства, често започват в юношеството и се характеризират с понижена самооценка. Избягващото поведение по отношение на проблемните ситуации е много отчетливо и в някой крайни случаи може да доведе до почти пълна социална изолация.
Социалната фобия е лечимо психично разстройство. Психотерапевтичните методи се фокусират главно върху психичните причини за възникването на социалната фобия и са свързани с дългосрочна работа с психотерапевт.